Ако не сте гледали филма и мислите да го гледате, може да не четете, понеже се откриват някои детайли.

Снощи ходихме да гледаме Дзифт. Почти нищо не знаех за филма, освен че е български. Чак сега чета някои неща писани за него в нет-а. Спечелил награда на Московския кинофестивал. Бил много добър и съответно–бил много зле–в зависимост дали някой е харесал или не филма ;)

Най-напред да си призная че съм неграмотен по темата на българското кино. Хващал съм някой стар български филм случайно или пък съм гледал някой от по-новите. Снощи бяхме международна групичка, и се замислих за паралела сръбско-българското кино. Бих казал че част от българските филми които съм гледал последните години, ми харесват. Не е като да няма. Но, има основен проблем. Малко са. Малко са българските филми които стигат до голямия екран (или поне тези за които аз чувам). Не ме разбирайте погрешно–далеч съм от мисълта че целта на всеки един филма е да го види редовия зрител в някое кино. Не. Но, това е основна цел на почти всички и една от целите на още-по-почти всички.

В същото време, в Сърбия излизат доста на брой филми. Едни успешни, други  не, едни военни и тежки, други коремоболящи балкански комедии … Както една лястовица пролет не прави така и един филм не прави нещо по-различно от това да е .. лястовичка (или молец ;) ). С други думи, за да може този филм да се оцени пълноценно от нашата публика, трябва да има и други, различни филми от него.

Относно филма

Накратко–хареса ми. Защо ли? Ами тук вече става по-дълго :)

Комунизма много не си го спомням, бил съм малък. Пък и при нас нямаше радио точка, луксозни москвичи и други символи на БГ комунизма, които участваха във филма. Но, да приемем че донякъде зацепвам за какво става дума.

Всъщност, едвам се сдържам и вече не мога да не кажа–фотографията във филма е страхотна!
Така, сега да продължа.

Ако не знаете, филма е черно-бял. И дали заради това или че във филма има малко брутални сценки–чувам коментари че филма бил като неуспешен опит да се наподоби Тарантинския Син Сити. Ами, дори да има опит, то е по-скоро ползване на подобен подход, бих казал донякъде умело.

Относно сценария–готин, интересен. Може би с една, две дупки, но намирам логични закръпки. Тук таме, малко муден, на други места странен–но ако всичко беше както аз го исках, то автора щеше да се казва Роберт Иванов.
Относно метафорите–много на брой са, още не се е избистрило за да видя в мътното което ми остана след гледането, но ми хареса.
Съкилийника с окото, който ръсеше умни мисли, ‘бялата робиня’, закриващата реплика, диаманта в дзифта, песента на Ада, самото име на Ада, богомолката  …
Даже на момент идваха в повече … донякъде даже прекалено нахвърляни …

Има доста финни детайли, като например това че музикантите си бяха музиканти. Много мразя когато някой се преструва че ми свири китара, а всъщност дори не са му показали как да я държи.

Както казах–това което мен лично много ме впечатли беше фотографията. Силни кадри!

Звука също ми харесваше на моменти–имаше готини изпълнения, но някак си само на моменти.

Дали актъорската игра е била прекалено театрална, или е имало дупки в сценария или някои подходи са пресилени–няма значение. Един добър български филм. Бих казал, добър филм.

(във поста са ползвани снимки на Мирамар, от официалния сайт на филма Дзифт)

П.П. гледам тези дъждовни снимки и се сещам че от много време се каня да заснема нещо почти подобно …