Вчера. Сутрин. По радиото Z-Rock се опитват да ме събудят. Карам по Ситняково към кулата. Между опитите да не нацеля баш всичките дупки и шахти на булеварда, хвърлям поглед напред и нависоко. Пред мен е Витоша, въздуха е странно чист и върховете й се виждат кристално ясни. Бяли и горди стоят отгоре, точно над булеварда и наблюдават людето как бързат за работа. Които не се сещат да погледнат около тях и да се порадват на красотата.