(Миналогодишен басейн is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

(Драматични софийски небета is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

(Мобилен тилт-шифт is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

(Нека бъде лято is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

Както един приятел беше казал: това ми прилича на покана

(Покана? is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

(Закачихте ли си мартениците is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

Превода в светещите букви отсреща, не даде смисъла който вложих докато натисках клавишите тук.
Разговорът секна.

Не веднъж си казвах, че точно този разговор си го водя сам, и че е късно да го правя диалог. По една или друга причина.
И прав бях.
Смело затварям страницата и почвам нова. Най-вероятно изпълнена с поредният многолог.

Разтърсих стълба и по жицата се пуснаха вълнички. Лястовичката отлетя. А беше бяла.

(По жицата is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

(Преди година is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

Нито съм, нито претендирам да съм специалист в която и да е от областите, които се засягат в тази категория. Някои неща са базирани на внимателни наблюдения, други на четене в нет-а, а трети са налучквания.

Но, да почна отначало.

—

Преди време се писа и писа за генно-модифицираните храни и как те били вредни.

Лично, нямам проблем с генно модифицираните храни. Реално – всичко което ядем е генно модифицирано. Защото картофите които се садят на село, са резултат на поколения и поколения селекция. Не естествена, ами изкуствена, тази направена от човека. И в резултат получаваме картоф, който има качества, каквито не би имал ако ни нямаше нас. Качества породени от селекция, резултирала в други генни от оригиналните.

Има вид генномодифициране, който е резултат на лабораторни експерименти и генно-инжинерство. Те, вероятно са по-опасни, но отново не виждам тоооолкова огромен проблем.

Ако ги нямаше генно-модифицираните зърнени култури, кой знае колко хора щяха да гладуват. Много.

Да, в лабораторията правят много по-екстремни неща, отколкото обикновения селянин е можел и да си помисли. И трябва да бъдем внимателни. Но, не всичко е за осъждане, защото “не е естествено“. Както казах – освен ако не берете горски ягоди и не ядете диви ябълки – то нищо естествено не ядете.

—

За мен лично, по-големия проблем е фактът, че всичко което ядем е пръскано с пестициди, че месото идва от животни блъскани с антибиотици или, че почти всичко съдържа немалко консерванти и ненужни химии. Яйцата идват от кокошки, които не виждат нито трева нито слънце. Доматите се докарват от далечни странни, заради което се берат зелени и узряват по пътя. Нито са ни по вкус, нито са достигнали естествения си максимум.
И така нататък и така нататък…

Даже няма да почвам темата за бързите храни или пък разните джънк залъгалки.

Всичко това нито ми харесва, нито ми е вкусно. Като малък съм ял непръскани ябълки, млади картофи, току що извадени от земята, домати тъкмо откъснати и ягоди нечистени, с прах по тях. Късал съм си череши от дървото и съм ял чист пчелен мед. Въобще, “био” и “еко” отвсякъде

—

Преди няколко месеца попаднах на една презентация за window-farm (градина на прозорец?). Става дума за движение на разни ентусиасти, които се опитват да си отгледат малко зелени неща в градски условия.

Ето я презентацията:

Разгледайте и сайта на windowfarms, където има публикувани материали, инструкции, детайли и друго. Тук за пръв път се срещнах с термина и метода Hydroponic. Оказа се че има и други подобни и не-чак-толкова подобни методи за отглеждане на растения – хидро, аеро, комбинации, течащи, отичаща и каква ли не технология. И за целта не се ползва пръст, което си има някои предимства.

Тъй като имам приятно голяма тераса, както и хубав прозорец към нея, се замислих дали да не направя нещо подобно. На първо място реших че ще гледам ягоди (мммм, ягодиииии!!!) и си харесах следното видео от Ютюб:

Пича обяснява много добре, заснето е чудесно и изпълнението е по силите даже на двелеворък бивш програмист, като мен

Обаче.
От мързел ли, какво ли – нищо не направих

Мина се време и забравих за тази идея, докато отново не попаднах на нещо подобно. И си казах, готово, взимам семена, докато покълнат, все ще реша как ще ги гледам.

Засега се очертава да гледам нещата в нормална пръст. Причините са че все още ми изглежда по-някак-си-естествено, но не съм се отказал и от другите варианти.

Принципно съм скаран с всякакви цветя, саксии, и подобни. Неведнъж съм убил разни цветя от неполиване или преполиване, или от студ или жега. (моето уважение към палмичката на бюрото в офиса – нема такова издръжливо цвете!)

Това начинание няма да ми е лесно, но ми е интересно и забавно.

Ще видим какво ще стане. А и вие може да разберете, ако следите следващите статии в тази категория

Дано след време направя салата с домашно отгледани зеленчуци.

П.П. Снимката е на колегата Иван Матеев от микросток форума

(Да си отгледаме салатата вкъщи is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)

Просто, игрите на карти рядко са ми били интересни, освен малкото “седмица” която играехме вкъщи на свещи.

Вече 15-на месеца работя във фирма която пише покер.
И така, лека полека, играта взе да ми става интересна. Научих правилата, кое кога какво как. И мога да кажа че играя рядко, за упражнение, разнобразие и упражнение по теория на вероятности и преценка на личности.

Гледам че, покрай Зингата, вече немалко приятели “цъкат”.
Пробвах и там няколко пъти, но поведението не е като на маса с истински пари, пък били те и пет лева.

Пробвам се в ПокерСтарс, а мисля да видя и как е положението в Парти Покер.

Всъщност, друго исках да кажа.

Напоследък чета разни книги за самоопознаване, самоподобряване и други подобни само-нещо си
Заредил съм се с книги за една година напред и ще взема да напиша един пост и по тази тема съвсем скоро.
Това което ми направи впечатление скоро е подобните термини и тактики, които се прилагат в покера и в живота: да демонстрираш стойност, да си отстоиш силната карта или да изчакаш противника да се “нахендри” сам

Та, очаквайте скоро малко по-подробни постове за книгите които съм взел да чета и препрочитам, а дотогава: Късмет!

(За покера, вселената и всичко останало is a post from: Robert Ivanov - my own piece of web)