Преди няколко седмици ходих да се хвърля от един мост, но ме бяха вързали и опита беше неуспешен

цък за цялата галерия тук

(Снимки от бънджито в Буново is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

Това беше първото ми скачане с бънджи. Моста не е много висок – 35метра, но тъкмо всеки следващ ще е по-висок
Казах всеки следващ, защото определено ми хареса и определено ще ходя и другаде.

Увод:

Видях във ФБ статуса на една (не)позната че ще скача с нейни приятели. Тъй като от някое време ми минава мисълта да скачам, много бързо се уговорихме и аз да се включа при тях.
Както тя каза: “хубавите неща, стават непланувано”.

Действие:

Неделя. Ставам в 8 и 30. Хм, не. Снуузвам часовника. 8 и 40. 8 и 50 е. Вече се налага да стана. Ставам. Уф, защо не си легнах по-рано снощи, т.е. сутринта!

Събираме се групата, запознавам се. Този онзи … Даже успявам да запомня две-три имена. Лека закуска, кафе. Потегляме 3 коли. Бръъъм. С малко питане намерихме селото. Красива панорама – планини, поляни, къщички. И мостът.

Вече имаше скачащи. Записахме се. “Декларирам че след като ме пуснат с въжето, няма да размазвам камъните с главата си, нито ще ловя риба в реката със зъби (не се отнася за рибари с разрешително) …” Подписахме се.

Аз бях обещал снимки на групата, така че си пробвах настройките с предишните скачащи. Като цяло, избора на обективи беше между Сигма 18-125 и Канон 70-200. Първото щеше да докара повече усещане за падане, второто по-личен контакт със вързаната жертва. Решавам да направя общи широки снимки преди да скачат нашите хора, а тях да ги снимам с канона. Така или иначе имахме и една сони сапунерка, която снимаше видео (както сте видяли по-горе )

Първо скачат по-леките, до 75кг. Аз, естествено, съм от тях Давам си апарата, малко инструкции и стискам палци да ме хванат
Качваме се с Диана нагоре по една пътечка. Там имаше един вързан. Пича определено се бореше да скочи, минаха 10-на, 15 минути.
До този момент аз реално нямах време кога да мисля за самия скок. Уговорката стана бързо и изведнъж, след това всеки ден ми беше пълна програмата, по пътя карах. И сега гледам – не ме е страх, явно няма проблем. Диана вече е пред оградата, погледна надолу, каза: “Абе страшничко си е”. И се хвърли. Е те това е

Вързан съм и аз, минавам оградата. Викат: “от мен толкова, готов си”. Гледам надолу, абе не е като да ми е все тая, но се очакваше Казвам си: фасулска работа и хоп – пускам ръцете, тръгвам. Даааа, ама не Точно в този момент някакъв инстинкт ли, какво ли, се обажда и вика: “Чшшшш, алоуууу! Къде така, Не виждаш ли че долу няма нищичко под теб!” И докато се усетя, ръцете ми вече са хванали оградата. Ха, изненадах сам себе си. Заради което си заслужаваше целия път
С усмивка на лицето казвам: “Лошо”.

Разбирам че ще трябва да се стегна, втори път – ръцете широко (няма да ми избягате пак, я), и се потопвам във въздуха.

Скочих

След скока съм маалко в безтегловност, още много много не разбирам какво става. Падам, дърпване нагоре, пак надолу и се завъртам яко. Тази част доста ми хареса, повъртях се малко докато ме спуснаха

Вторият интересен момент е момента на преодоляването на инстинкта/страха. Заради който три пъти си заслужаваше пътя Не че имаше някаква борба, но беше интересно.

Заключение:

Изчакахме всички да минат. Разбира се, не цялата група скачаше. На скачащите, скока им беше за пръв път. Само Ева беше скачала преди това, но пък този път тя скочи със 8-годишния си син в тандем. Малкия е смелчага и си го знае
Аз защитих честта на програмистите, че нещо се опитаха да ни критикуват
След бънджито, ходихме на едно селско кръчме – хапнахме, пийнахме, аз успях и да изгоря на слънцето

Сдобих се с нови познати и приятели. Научих нови неща за себе си. Какво повече

П.П. снимки по-късно. Когато са готови, ще сложа линк

(Bobi, Bungee, Bunovo, Bulgaria is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

Казвайте къде в София може да се кара зимата и да е готина пистата!

ето малко снимки

ask-a-ninja

бръм

познайте по ухилената ми физиономия дали ми е харесало

photo (c) Ivo & Yavor

(Картинг is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

(снимката е правена с ГСМ)

Днес си направих хубава разходка с колелото из няколко парка. Навъртяха се доста километри. Няколко заключения:
- изключително зареждащо
- на езерцето изгежда готино
- много по-спокойно се кара колело през уикенда (ако не те настигнат луди абитуриенти )
- парковете да ги косят по-често!
- много усмихнати хора – радвам се
- идва лято – съдейки по дрехите на някои момичета то вече е тук
- в южния имаше концерт. в борисовата също някакви деца пееха. по алеите подминавах хора свирещи на китари, хармоники, саксофон .. готино
- трябва задължително да си взема малка чанта за апарата и един, най-много два обектива. Днес на няколко пъти ме беше яд че не си взех апарата.

- по-често такива разходки!

(Разходка с лодка и каране из парка is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

И после защо имало толкова много коли ….

Еми, ще ви кажа:
- колите са вече достъпни
- по-ефтино (и по-удобно) е с кола отколкото с такси (като изключим първоначалната инвестиция)
- градския транспорт: закъснява, е препълнен, и в него не трябва да влизаш освен ако нямаш пълно доверие на имунната си система
- пешеходците не могат да ползват тротоарите, защото там са паркирали коли. Обикновено плътно до сградата. Или пък в момента там е строителна площадка
- велосипедистите са мишени, но за сметка на това дишат изпаренията на автомобилите … Няма велоалеи. Отгоре на всичкото привличаш половината бездомни кучета в квартала които ей така, за забавление се юркат към теб. За да те поздравят, разбира се. Ти не си участник в движението ами пречиш и шофьорите ти пращат такива погледи че се смразяваш (нищо че преди малко си изкачил поредния баир). Въобще, много озлобени шофьори – към другите като цяло: пешеходци, велосипедисти, шофьори … Откъде тази .. агресия?

и така …

Да предположим че искам да пътувам с колело
- здравословно (при определени условия)
- екологично
- икономично
- не на последно място – харесва ми

искам велоалеи …

(Колело в София is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

Приключи го със победа, но точковата разлика е на страната на Цървена Звезда (пожелавам им късмет срещу Динамо Москва на ч/4 финалите).

Още веднъж имах възможността да снимам баскетболен мач. От техника ползвах:
Канон 300Д с Канон ЕФ 85мм 1.8 обектив. Снимките би трябвало да си имат Екзиф.

Константин (Тити) Папазов поздравява феновете след мача

За да видите всичките снимки, кликнете на линка отдолу

(Лукойл Академик срещу Црвена Звезда – 85:82 is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

The game was very exciting and I enjoyed it.

Like the previous time I am showing only one photograph in shortened version of the post. If you want to see the whole selection of the pictures, click on the link below:

(Lukoil Academic vs Aris – 66:65 pictures is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

I also must notify that there were more photographers this time. Almost all of them had 20D bodies with white canon lenses. Well, I have white canon body with black lens

In order to save your bandwith I have entered photos in the extended body of this entry. In order to see them all, click on the link below:

(Lukoil Akademic vs Bree 79:76 – photos is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

But, I did not go there as watcher. I photographed

This is my first such event and I am satisfied with photographs that I made. I have made some mistakes, but I will try to avoid them in future.

Here is photo gear that I used:
Canon 300D (digital Rebel) and Canon 85mm F/1.8

Exif data is saved in photos, so you can see what parameters I used, but generally: ISO was at 800, F/2.2, aperture speed above 1/220 s

Here are some photos I made then. Click on a photo for bigger preview:

You can see these and some others at this folder:

basketball photos of Lukoil Akademic, Bulgaria vs Estudiantes from Madrid, Spain

I would like to hear your comments and critics

And here is the place to say:
Pinko, thank you!

Edit:
My first photos with 300D were basketball photos
You can take a look at them here: my first photos with 300D (basketball). Terrible, right ?

(Me and sport photography is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)

On 13th October Veselin Topalov became Men’s World Champion

Both are Bulgarians – congratulations to them and all Bulgarians over the world.

(Bulgaria – world leader in chess is a post from: Robert Ivanov – my own piece of web)