Doganel – dog social network

Преди 9 месеца се сдобих с нов приятел. Кучето ми Папи. Неволите и радостите са безброй.
Почнах да качвам снимките му в профила ми във фейсбук.
Реших, че е по-добре да си му направя профил. Прочетох условията на сайта и разбрах, че те всъщност не одобряват такова нещо.
Направих му страница във фейсбук.
Обаче, това не е нито удобно, нито готино.

Папи си е живо малко куче-човече, с негови си хрумки и непослушности. Не е продукт да го рекламирам като страница 🙂

В резултат на това почнах да мисля по едно ново начинание: Doganel – социална мрежа за кучета.
Профилът там е на кучето.
Можете да пускате статуси, снимки, видеа.
Да се сприятелявате с други кучета, да завързвате нови познанства и да си обсъждате общи теми.
Нещо, което на мен ми липсваше.
Ще се радвам да се присъедините към Папи.

Като ще спамите, поне го правете като хората. Завъртете ги тези текстове 🙂

Повече за курсове по програмиране и фотография тук: www.nasoka.info.

Преди малко повече от половин година със Сашо започвахме курсове към IdeaLight Studio. Още тогава знаехме, че ще покрием различни области, но в началото пуснахме само Курса по фотография. През този период минаха доста курсисти. Тези, които искаха още по-задълбочен поглед върху фотографията записваха и второ ниво на курса. Хората оставаха доволни.

Събрахме опит и видяхме кое работи и кое не.
В момента пускаме втори курс в nasoka.info: Курс по уеб програмиране с PHP.

Следващата група започва на 28.05.2013 г.
За записване и допълнителна информация пишете на info@nasoka.info
Цена: 380 лв.
Записалите се до 22.05. получават отстъпка от 10%.

Лекторът съм аз, така че можете да разчитате на информативни лекции, практически съвети и упражнения. Всичко това в неформална и забавна атмосфера.

Ще се работи в малка група (местата са ограничени!), почва се от основните неща и се стига до доста актуални и напреднали технологии.

Предайте и на ваши познати.

От доста време обсъждам със себе си един проект. Един сайт, едно онлайн издание, едно място където да събера няколко свои умения и страсти.
То мина през различни идеи и етапи. Докато не го дооформих, заедно с малък кръг хора, с които го започнахме.

На 12.12.12 г. го стартирах – мъжко онлайн издание VIZIONA.
Разбира се, ще търпи още промени от към дизайн и съдържание, но това, което е ясно е идеята зад проекта.
Малко повече за това можете да прочетете в интервюто с мен в списанието:
“Смятам, че песимизмът в България е в повече. Че не е здравословен и има нужда от място където да се представят успешни мъже. И то успешни по начин, който често тук не се обсъжда. Не ми харесва грешното представяне на красивата българка в медиите. Работя с красиви момичета и искам да ги покажа такива каквито са – момичета с каузи и интереси простиращи се далеч извън клишираните. Искам да повдигна у читателя вярата в себе си и околните.”

Началото вървеше под натиск на времето и на организация на всичките сесии, контакти, нужните гримьори, аксесоари и партньори. Нормални неща 🙂
Неусетно, мина една седмица от тогава.
Нещата са по местата си и вече по-спокойно действаме по новото съдържание.
За мен този вид сайтове е изцяло ново начинание и ново предизвикателство – все неща които обичам 🙂

Оставям ви да разгледате списанието.
Почнете със звездите на декемврийското издание: Близначките Еми и Дори.

Еми и Дори в интервю за списание Viziona

Преди въобще не харесвах супи.

Сега обаче даже и вкъщи си правя

Като малък съм израстнал хранейки се с … ами с храна която днес наричаме био и органик.
По онова време това беше нормалната храна, от градината ни или от село.
Тогава на пазара се купуваше от съседи.

Сега гледам да не се храня предимно с боклуци, но често ми се случва да хапвам от сандвичите на Сандвичите, от дюнерите на Попа, от пицата на Патриарха итн. Добре е, че в България имам традиция да се виждаме с приятели на обяд и вечеря и да се храним бавно. Така че, нещата не са толкова зле.
Въпроса е какви продукти ползват в пицариите, ресторантите и кръчмите където ходя? Не знам.

Това което мога да знам е какво ям, когато аз си го направя. Е, да, но в ежедневието на един зает фотограф и уеб предприемач – не остава много време за готвене. Или поне така се оправдавам 🙂

Отделно от това, че не знаем колко здравословна е храната която консумираме, то често избираме по-лесното пред истинското.

Днес беше един заслужено мързелив ден. Обработвах малко снимки в нас. Почетох малко. Успях да хвърля око на РСС четеца и да отметна някои по-интересни блогове които следя. Времето мина неусетно.
В резултат на това стана време за вечеря и отваряйки хладилника видях, че избора ми не е голям.
Реших да прибегна до полуфабрикантния ориз, който пазя за подобни мързеливи дни.
На всичкото отгоре е и вкусен.
Цък, водата кипна, цък 20 минути на тих огън, после изсипвам половината от пакетчето с подправки и сол, много сол. Затова и слагам половината.
И воала, вкуснотия без усилия.

Да, ама явно нещо беше станало и манджата всъщност не беше читава. Имаше някакъв странен дъх. Проверих опаковката – в срок на годност си е.

Еми, какво да се прави.

Хващам картофите и почвам да беля.
Вече доста гладен.

Докато обеля, сваря, подпеча, подправя, сипя чаша вино с малко сиренце – представяте си, че положението беше гладозамайващо.
Не, че нямах какво да хапна междувременно.
Просто реших да не си развалям вечерята, защото така е редно.

Към храната трябва да се отнасяме с уважение.
Да не я правим на бързо, ами да се храним с удоволствие.

Горе на снимката е нещо прекалено просто за да затрудни и най-некулинарния ерген.
А аз мога да кажа че беше и страшно вкусно.

Повече снимки, както и линк до целия албум можете да намерите във фотографския ми блог.
Тук бих искал да споделя личното ми мнение относно участничките и тяхното държание.
Искам да отбележа че този конкурс е интересна симбиоза от онлайн гласуване и конкурс на живо. Оказва се и успешна такава.
Следователно повечето момичета не са професионални моделки и манекенки.
Въпреки това се представиха много добре на сцената.

След като публикувах албума с всичките снимки във фейсбук – появиха се мнения за това коя трябвало да спечели а коя не било трябвало да спечели.
Изключително добро впечатление ми направиха самите участнички, които си изказаха мнение, но не се заяждаха, нито хвърляха обиди една към друга (нещо което съм виждал на други конкурси).
Напротив, това което видях, е че писаха похвали под снимките на другите.

Напоследък се движа все повече между момичета занимаващи се професионално като фото модели. Смело мога да заявя (отново), че общото мнение за момичетата в бранша е крайно невярно.
Разбира се, има златотърсачки, но има ги и между секретарките и продавачките. И навсякъде. Даже като погледна положението в страната, не мога и да ги осъждам. Но това е тема за друг пост 🙂

Някои със самочувствие, други с несигурност, участничките дефилираха и конкурсът приключи.

Специални гости бяха три бивши Миски на конкурса.
Интересно впечатление ми направи, че те, както и четвъртата, настояща Мис-ка, бяха с красиви, но неголями бюстове.

Бидейки един Asseist – мога да изразя приятната си изненада от избора на публиката 🙂
Не ме разбирайте грешно – нямам нищо против големи (и силиконови) бюстове, но съм на мнението, че не само те са красиви.

Очаквайте скоро и сесия с победителката в конкурса: Елена 🙂

Вижте първата и втората част в които съм публикувал с какви ключови думи идвате на сайта. Втората е от преди около две години, което означава, че е време за нов преглед на статистиката 🙂
Ползвал съм данни от Гугъл Аналитикс, за последните 2 години, като през това време е имало няколко месеца през които статистиката не е отчитана.

По-долу са топ 50 ключови фрази за последните 2 години.

И на картинка 😉

Списъкът не е съвсем правилен, при някои фрази които могат да се напишат с различен словоред се получава че има няколко различни търсения за едно и също нещо. Но, колкото за бърз поглед върху нещата – става.

Интересно е, че дзифт, продължава да е силен носител на нови посетители.
Другото още по-интересно нещо е че 300Д-то все още се търси и купува. Железна машинка си беше на времето!
И третото, което виждам е, че хората искат да спортуват, да скачат с бънджи и да свирят на китари 🙂

А, ето и още няколко извадки от списъка, които не са попаднали в топ50, но заслужават споменаването:

Никола Тесла
Да пробудиш драконче – книга която топло препоръчвам. Даже в момента съм дал едното си копие за четене. Когато ми го върнат, можете да я поискате на заем от мен.
колко букви има в българската азбука – само няколко дни след като пуснах пост съдържащ този въпрос, имам много влизания в сайта след подобно търсене. Отговорът е 30
има и разни търсения свързани с фотографията ми, но са с различни думички и така падат ниско в списъка

Най-много посещения имам от България, след което следват Щатите и на трето е Сърбия.

Най-новата публикация от топ 10 в които посетителите попадат за първи път е тази за скока ми с бънджи. А тя никак не е нова 🙂
Което ще рече че старите ми писания продължават да са интересни. Разбира се, те са имали повече време да насъберат точки. Примерно, ако гледам само последните 3 месеца – основно се влиза в блога чрез новите статии.

Засега толкова 🙂

Добавено на 22.09.2012:
Тази публикация трябваше да е забавна и да покаже една интересна статистика. От както съм я написал, всеки ден десетки хора влизат тук за да научат истината. Затова, с цел да помогна, слагам отговора най-отгоре: българската азбука има 30 букви.
Ето ги и тях:

А а (а)	Б б (бъ)	В в (въ)	Г г (гъ)	Д д (дъ)	Е е (е)	Ж ж (жъ)	З з (зъ)	И и (и)	Й й[1] (и кратко)
К к (къ)	Л л (лъ)	М м (мъ)	Н н (нъ)	О о (о)	П п (пъ)	Р р (ръ)	С с (съ)	Т т (тъ)	У у (у)
Ф ф (фъ)	Х х (хъ)	Ц ц (цъ)	Ч ч (чъ)	Ш ш (шъ)	Щ щ (штъ)	Ъ ъ (ер голям)	Ь ь (ер малък)	Ю ю (йу)	Я я (йа)

 

Собственик и администратор съм на Българските форуми за микросток фотография.

Напоследък няма много нови членове, а бих казал, че и темите понамаляха. Има полезна информация, поддържа се и нивото, но май го няма ентусиазма за писане както преди време. Едни вече не се занимават с микросток, други нямат време да пишат, а трети се преместиха в няколко различни групи във Фейсбук. Последното не го одобрявам много, понеже там каквото се напише, си заминава и ходи го търси после.

Част от работата ми като администратор, е да преглеждам и одобрявам новите регистрации.
Ботовете и спамърите са редовни и заради тях съм сложил един въпрос на който трябва да отговорят потребителите при регистрация.

От доста време въпросът беше: “Колко букви има азбуката?”
От статистиката по-долу ще видите, защо съм го сменил на: “Колко букви има българската азбука?”
🙂

Ето ги и отговорите:

И на картинка:

Интересното е, че грешните отговори идват и след като уточних за коя азбука става дума 🙂
Греши, горе-долу, всеки осми.

Активирах блога към фотографския ми сайт.

Имам си личен блог, но той е за други неща. Дълго време го ползвах за да пиша и за фотографията ми. Време беше фото постовете ми да си намерят тяхно място.

Ограничил съм фотографския ми блог до следните теми:
– новини около сайта, фото услугите ми и подобни
– някои интересни неща, които не са директно свързани с горните, но са част от това кой съм аз и как виждам света. Линкове към фотографи, мислители и визионери.

Ще кажете: втората тема не е ли за личния ти блог.
И да, и не 🙂

Ще видим колко и за какво ще пиша, но това което мога да кажа е, че след блогопочивката, можете да очаквате доста статии 🙂

От четири месеца и половина нямам нов текст в блога. Това е вероятно рекорд 🙂
Не е защото нищо не се случва. Напротив!

Преди малко повече от два месеца напуснах работа. Направих близо 10 години трудов стаж в ИТ индустрията. Все още ми е интересна тази област и сигурно ще пробвам да реализирам и някой личен проект.
Но, определено корпоративния начин по който се случват нещата, беше почнал да ми тежи. И имах нужда от почивка.

Дадох си тази почивка. Презаредих батериите.
През това време си дочетох няколко започнати книги, видях се с позабравени приятели, и се готвих за новото нещо с което се захващам – фотографията.

Знаете, че фотографията ми е хоби от доста време. Към десет години снимам, като втората половина от тях хобито го взимах насериозно.
Сега го направих професия номер едно за мен. Не бих казал точно професия, защото удоволствието да работиш това което обичаш е огромно.
По-правилно би било да кажа, че реших да се занимавам с това, което най-много ми харесва.

Фотографското ми портфолио е разнородно, но напоследък съм се фокусирал върху фотография на хора.
Портретна, модна, комерсиална и еротична фотография – носят ми удоволствие и ги мога.

Направих си сайт-портфолио, чрез който вече идват поръчки за фото сесии.
Разбира се, като при всякое ново начинание, трябва още малко време за да се засилят нещата, но вече го виждам това нещо изпълнено в близко бъдеще.

Можете и вие да разгледате сайта ФотоРоби и да ме препоръчате на ваши познати.
Бирата е от мен.

П.П. Разбира се, имам и Фейсбук страница 🙂

Миналогодишна гледка от терасата