Да пробудиш драконче …

драконче
драконче

(CC by-sa Николай Телалов)

Поредната българска книга която ще Ви препоръчам е: Да пробудиш драконче, от Николай Теллалов.

Един ден бях седнал да чета във Уикипедията за кирилица и глаголица и там около тях какво са писали. От линк на линк, от категория на друга и попаднах на тема: славянски митологии. От което се сетих за сръбски народни приказки, които съм чел като ученик.

Сърбите имат доста народни приказни с митологични и фентъзи елементи. Викат им: Байка. Пример от Уикито: Баш Челик. (челик е стомана на сръбски).

Вметка: в моя край по-възрастните от селото на баща ми, когато видят дъжденосен облак, а не искат дъжд (защото искат да свършат друга работа) казват: Однеси га Джермане (т.е. Ђермане). Не знаех кой е тоз Джерман. Уикито казва че той е Бога на дъжда и градушката. Интересни неща има във Уикито 🙂

Но, да не се отплесвам.

Та, заговорихме се с Валяка за български байки. Т.е. митове и легенди. Беше ми интересно да попрочета такива. Докато се разберем какво точно имам предвид, той пита:
-Чел ли съм Дракончето.
– Ми, май не.
– Ще ти я дам!

Даде ми книгата след някой ден. И, докато успея да намеря време за нея минаха седмици. Една неделна вечер я мернах покрай леглото и … преди да тръгна на работа вече я бях прочел 🙂

Книгата се чете много лесно и бързо. Историята е готина и запленяваща. Модерна, но и … стъпваща на нещо старинно и силно. Приказка. От тези хубавите. Свежа, приятна, въвличаща.
Силни герои, единият праволинеен и непримирим, другият учещ и променящ се. Или нещо такова. Не ми се търсят определения.
Това което е важно, е че прочитайки последната страничка се чувствах усмихнат. Отвътре.
Както и с всякоя хубава книга, беше ми и малко жал че няма още. И че свършва. Защото самата история не приключваше напълно. Вратата е заключена, но прозореца остава леко отворен за още. Но, след кратък размисъл, стори ми се правилно. Този етап е готов, ясен, чист пред себе си, така да се каже. Добър и навременен край!
Аз не ставам особено за критичен критик – когато ми хареса нещо, взимам го заедно със всичките му принадлежности и харесвам и тях също (били те добри или лоши в очите на повечето хора).

Впоследствие намерих още информация за автора и книгата. Интересна автобиография има тук. Книгата е спечелила Второ място в класацията “Фантастична книга на десетилетието 1990-1999”. Издадени са още три книги продължения. Предстои ми да намеря повечко свободно време и да ги подхвана, една по една. Хем се радвам, че има още от историята, хем донякъде кефа ми не е пълен, защото наистина харесах как завърши първата книга. Ще видим какво ще мисля след прочитането им 😉

Нарочно не описвам какво се случва в книгата, защото не искам да ви развалям кефа. Ще трябва да ми се доверите 😉

Друг интересен момент свързан с книгата и купуването й. След като я прочетох, реших да си я купя. Отварям първият сайт който намирам в Гугъл, че я предлага. Поръчвам. Осем лева, и някакво намаление, следователно 6 лева и нещо. Замислих се, труден е писателският хляб. Пишеш, дни, седмици, някои пъти години. Един успешен БГ автор нека да продаде хиляди копия. От въпросните 6 лева колко взима .. Някакси … не ми е приятен този факт.

Препоръчвам да си я купите, но ако искате първо да видите дали ви харесва – пишете ми – давам я на заем 🙂
Купете си я директно от издателя (5 лева бройката).

П.П. Книгата също е достъпна за свободно сваляне от сайта на автора: http://drakonche.zavinagi.org/roman.php?id=da-probudish-drakonche&width=800 . Един хубав жест!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.