Втори опит за постоянство във видео заснемането

Преди почти година и половина реших да се пробвам и аз в един дългосрочен проект за често публикуване на кадри от лични фото проекти.
Проекта нарекох 52i – по една снимка на всяка седмица в годината.
казват че когато искаш да се самонакараш да свършиш нещо, сподели го с приятелите, белким после те е срам да го зарежеш. Да, ама не 🙂
Качих две снимки в категорията на проекта и дотам.

По това време бе създаден и проекта 12v – аналогично, по едно видео на месец. Апарата ми вече можеше да прави и видео, нищо че вече хората по улиците не ме питат: “а видео снима ли?” Тъй като съм много бос във заснемането на видео, мислих че с това начинание ще се накарам поне да видя доколко съм зле. Тук излагането беше по-голямо и от снимковия проект, понеже така и не качих нищо.

Няколко скорошни събития ми припомниха за това и мисля отново да се пробвам. Без претенции за артистичност и стойност, просто по ено качено видео на месец.
Или, не!
Нека да е едно на седмица!

Вероятно ще се пробвам да съчетая полезното с приятно и да заснема някое друго стокче, но не е задължително.
Стискам си палци следващата седмица по това време да мога да се похваля с първия материал по темата 🙂

А дотогава, ето едно кратно клипче, заснето отдавна по време на посещение вкъщи, при нашите.
Баща ми вика:
– Да видиш как яко си играят кучето и котката, много са сладки!
Аз гледам, не се закачаха почти целия ден. Някъде по залез време, тъкмо светлината се спусна и стана една топла топла, като се заиграха двамата и просто си казах, че това ще трябва да го заснема. Взех най-отворения и най-флерестия обектив който имам, един стар железен никор, и ето го резултата:
http://www.istockphoto.com/file_closeup.php?id=13507386

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *