Чукнах 30-ката.
Първите 10 години си спомням бегло.
Откъси от разни семейни сбирки, малкото ми братче, първата “любов”, летата на село, заниманията в училище.
Игрите навън и въобще … животът беше прекрасен.
Следващите 10 бяха интересни. Изчетох килограми и килограми книги, научих много за нещата които никога няма да ми трябват, както и понещо от живота и нещата които са важни. Занимавах се с 10-на хобита и интереси. Станах личност.
Намерих един от най-добрите ми приятели и ден днешен. Това е периода в който бях най-принципен и най-идеалист. Също така най-ориентиран към бъдещето. С успехи по една или друга линия и с много планове – беше страхотно.
Следващите 10 бяха изпълнени с хубави неща. С една голяма и много малки връзки, много работа, отново много хобита, много нови и бегли познати. От много по много. Смених немалка част от основата която ме направи личност. Няколко важни решения в този период. В този период бях най-сега. Най-много “в момента”. Научих много за себе си. Щастието стана постоянен и близък приятел.
Сега.
Сега чувствам, че е време да обединя тези три личности: хлапето което играеше, момчето с идеалите и мъжа, който опозна себе си.