За покера, вселената и всичко останало

Още си спомням удивлението на колегите ми от групата в Уни-то когато на въпроса:
– Трябва ни четвърти за белот?
отговорих със:
– Не играя. Хич.

🙂

Просто, игрите на карти рядко са ми били интересни, освен малкото “седмица” която играехме вкъщи на свещи.

Вече 15-на месеца работя във фирма която пише покер.
И така, лека полека, играта взе да ми става интересна. Научих правилата, кое кога какво как. И мога да кажа че играя рядко, за упражнение, разнобразие и упражнение по теория на вероятности и преценка на личности.

Гледам че, покрай Зингата, вече немалко приятели “цъкат”.
Пробвах и там няколко пъти, но поведението не е като на маса с истински пари, пък били те и пет лева.

Пробвам се в ПокерСтарс, а мисля да видя и как е положението в другите мрежи.

Всъщност, друго исках да кажа.

Напоследък чета разни книги за самоопознаване, самоподобряване и други подобни само-нещо си 🙂
Заредил съм се с книги за една година напред и ще взема да напиша един пост и по тази тема съвсем скоро.
Това което ми направи впечатление скоро е подобните термини и тактики, които се прилагат в покера и в живота: да демонстрираш стойност, да си отстоиш силната карта или да изчакаш противника да се “нахендри” сам 🙂

Та, очаквайте скоро малко по-подробни постове за книгите които съм взел да чета и препрочитам, а дотогава: Късмет! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *