Да си отгледаме салатата вкъщи

Започвам нова категория в блога, за да следя в нея развитието на един малък експеримент. Обикновено проектите си ги следя в Редмайн или нещо подобно. Но, този ще го следя в саксия и със снимки 🙂

Нито съм, нито претендирам да съм специалист в която и да е от областите, които се засягат в тази категория. Някои неща са базирани на внимателни наблюдения, други на четене в нет-а, а трети са налучквания.

Но, да почна отначало.

Преди време се писа и писа за генно-модифицираните храни и как те били вредни.

Лично, нямам проблем с генно модифицираните храни. Реално – всичко което ядем е генно модифицирано. Защото картофите които се садят на село, са резултат на поколения и поколения селекция. Не естествена, ами изкуствена, тази направена от човека. И в резултат получаваме картоф, който има качества, каквито не би имал ако ни нямаше нас. Качества породени от селекция, резултирала в други генни от оригиналните.

Има вид генномодифициране, който е резултат на лабораторни експерименти и генно-инжинерство. Те, вероятно са по-опасни, но отново не виждам тоооолкова огромен проблем.

Ако ги нямаше генно-модифицираните зърнени култури, кой знае колко хора щяха да гладуват. Много.

Да, в лабораторията правят много по-екстремни неща, отколкото обикновения селянин е можел и да си помисли. И трябва да бъдем внимателни. Но, не всичко е за осъждане, защото “не е естествено“. Както казах – освен ако не берете горски ягоди и не ядете диви ябълки – то нищо естествено не ядете.

За мен лично, по-големия проблем е фактът, че всичко което ядем е пръскано с пестициди, че месото идва от животни блъскани с антибиотици или, че почти всичко съдържа немалко консерванти и ненужни химии. Яйцата идват от кокошки, които не виждат нито трева нито слънце. Доматите се докарват от далечни странни, заради което се берат зелени и узряват по пътя. Нито са ни по вкус, нито са достигнали естествения си максимум.
И така нататък и така нататък…

Даже няма да почвам темата за бързите храни или пък разните джънк залъгалки.

Всичко това нито ми харесва, нито ми е вкусно. Като малък съм ял непръскани ябълки, млади картофи, току що извадени от земята, домати тъкмо откъснати и ягоди нечистени, с прах по тях. Късал съм си череши от дървото и съм ял чист пчелен мед. Въобще, “био” и “еко” отвсякъде 😀

Преди няколко месеца попаднах на една презентация за window-farm (градина на прозорец?). Става дума за движение на разни ентусиасти, които се опитват да си отгледат малко зелени неща в градски условия.

Ето я презентацията:


Разгледайте и сайта на windowfarms, където има публикувани материали, инструкции, детайли и друго. Тук за пръв път се срещнах с термина и метода Hydroponic. Оказа се че има и други подобни и не-чак-толкова подобни методи за отглеждане на растения – хидро, аеро, комбинации, течащи, отичаща и каква ли не технология. И за целта не се ползва пръст, което си има някои предимства.

Тъй като имам приятно голяма тераса, както и хубав прозорец към нея, се замислих дали да не направя нещо подобно. На първо място реших че ще гледам ягоди (мммм, ягодиииии!!!) и си харесах следното видео от Ютюб:

Пича обяснява много добре, заснето е чудесно и изпълнението е по силите даже на двелеворък бивш програмист, като мен 🙂

Обаче.
От мързел ли, какво ли – нищо не направих

Мина се време и забравих за тази идея, докато отново не попаднах на нещо подобно. И си казах, готово, взимам семена, докато покълнат, все ще реша как ще ги гледам.

Засега се очертава да гледам нещата в нормална пръст. Причините са че все още ми изглежда по-някак-си-естествено, но не съм се отказал и от другите варианти.

Принципно съм скаран с всякакви цветя, саксии, и подобни. Неведнъж съм убил разни цветя от неполиване или преполиване, или от студ или жега. (моето уважение към палмичката на бюрото в офиса – нема такова издръжливо цвете!)

Това начинание няма да ми е лесно, но ми е интересно и забавно.

Ще видим какво ще стане. А и вие може да разберете, ако следите следващите статии в тази категория 😉

Дано след време направя салата с домашно отгледани зеленчуци.

П.П. Снимката е на колегата Иван Матеев от микросток форума 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *