По жицата

Някъде в единиците и нулите, нещо се загуби.

Превода в светещите букви отсреща, не даде смисъла който вложих докато натисках клавишите тук.
Разговорът секна.

Не веднъж си казвах, че точно този разговор си го водя сам, и че е късно да го правя диалог. По една или друга причина.
И прав бях.
Смело затварям страницата и почвам нова. Най-вероятно изпълнена с поредният многолог.

Разтърсих стълба и по жицата се пуснаха вълнички. Лястовичката отлетя. А беше бяла.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.