Просто, но вкусно

Като малък съм израстнал хранейки се с … ами с храна която днес наричаме био и органик.
По онова време това беше нормалната храна, от градината ни или от село.
Тогава на пазара се купуваше от съседи.

Сега гледам да не се храня предимно с боклуци, но често ми се случва да хапвам от сандвичите на Сандвичите, от дюнерите на Попа, от пицата на Патриарха итн. Добре е, че в България имам традиция да се виждаме с приятели на обяд и вечеря и да се храним бавно. Така че, нещата не са толкова зле.
Въпроса е какви продукти ползват в пицариите, ресторантите и кръчмите където ходя? Не знам.

Това което мога да знам е какво ям, когато аз си го направя. Е, да, но в ежедневието на един зает фотограф и уеб предприемач – не остава много време за готвене. Или поне така се оправдавам 🙂

Отделно от това, че не знаем колко здравословна е храната която консумираме, то често избираме по-лесното пред истинското.

Днес беше един заслужено мързелив ден. Обработвах малко снимки в нас. Почетох малко. Успях да хвърля око на РСС четеца и да отметна някои по-интересни блогове които следя. Времето мина неусетно.
В резултат на това стана време за вечеря и отваряйки хладилника видях, че избора ми не е голям.
Реших да прибегна до полуфабрикантния ориз, който пазя за подобни мързеливи дни.
На всичкото отгоре е и вкусен.
Цък, водата кипна, цък 20 минути на тих огън, после изсипвам половината от пакетчето с подправки и сол, много сол. Затова и слагам половината.
И воала, вкуснотия без усилия.

Да, ама явно нещо беше станало и манджата всъщност не беше читава. Имаше някакъв странен дъх. Проверих опаковката – в срок на годност си е.

Еми, какво да се прави.

Хващам картофите и почвам да беля.
Вече доста гладен.

Докато обеля, сваря, подпеча, подправя, сипя чаша вино с малко сиренце – представяте си, че положението беше гладозамайващо.
Не, че нямах какво да хапна междувременно.
Просто реших да не си развалям вечерята, защото така е редно.

Към храната трябва да се отнасяме с уважение.
Да не я правим на бързо, ами да се храним с удоволствие.

Горе на снимката е нещо прекалено просто за да затрудни и най-некулинарния ерген.
А аз мога да кажа че беше и страшно вкусно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *