София е и красива. Не всичко са пълни контейнери, дупки по улиците, изнервени шофъори, рухнали сгради и неподдържани градинки.Такива неща не липсват, но оставям на някой друг да ги описва тях 😉
В поредица от постове ще споделям за красивото лице на града в който живея. Ще се опитвам, когато мога, да прилагам и снимков материал.
Първото нещо което ще споделя с вас е следното: карате в късния следобед към Люлин, стигате до тунела и на излизане … виждате едно огромно слънце, легнало върху високите блокове точно пред вас. Някак си съвсем близо и огромно, пече топло и се усмихва. Не очаквах подобна гледка и направо ахнах, когато тя се разкри пред мен. Един чудесен градски пейзаж, докато спускате към залеза 😉
Снимки нямам, така че тази поредица постове ще се ползва и като едно фото TODO.
П.П. въпросното нещо се случва лятото, сега може слънцето и да не се намира точно там при излизане от тунела