Преди няколко дни ме питаха какво най-много обичам да снимам. Сложен е въпроса. И, както обикновено бива, вместо да мисли по въпроса, моят мозък почва да си прави асоциации на нещото, което му напомняла думата, която в определен случай има нещо общо с мисълта, която някой десети беше казал. И то докато говорихме за нещо което имаше общо със зададения ми въпрос колкото и кокошка със полупълна чаша боза. С други думи: пак си играе на асоциации.
Другия асоцииращ въпрос от тези дни бе: как намирам българките. Но, зададен от небългарка, съответно можех да бъда честен 😀
Накратко, различни жени са българките и сръбкините.
Та, сложен е въпросът за снимането. Почти колкото и един друг който ме питат от време на време: какви момичета харесваш. Отговора всъщност е лесен, но хайде нека пък да не ви го казвам през нета 😉
Но, нали съм тръгнал да пиша, хайде още малко. Както редовните ми посетители са видяли, гледах наскоро A la folie… pas du tout. Винаги съм се чудил на хората, които имат любими актрьори и актриси. Аз нямам такива. Даже любима банда нямам – слушам каквото ми харесва и ми се слуша в момента. В момента: Мастило – Виж ме пак. Хм, погледнах във винампа и видях Притури се планината. Даже не знаех че я имам. Разбира се, за да има край този пост, ще трябва да оставя тази тема за друг път. Има песни от които настръхвам. Силно. Хм, напоследък особено много слушам женски вокали. Май след като ми напомниха за Мастилото.
(момент … наздраве 🙂 )
Нямам и любим писател нито книга, но стила на Дъглас Адамс във Пътеводителя на галактическия стопаджия ми допадна много. Предполагам защото мисълта му тече почти толкова хаотично колкото моята.
Тръгнах да пиша този пост след като се сетих за гореспоменатия филм. По-точно неговата актриса. По-точно, сетих се за една позната за която ми напомня актрисата. И съответно се сетих за първата ми любима актриса, която ми стана любима благодарение на едно момиче в което бях влюбен и която много приличаше на Уинона Райдър 🙂
Хайде стига ви толкова 🙂