Фотографско начало

От четири месеца и половина нямам нов текст в блога. Това е вероятно рекорд 🙂
Не е защото нищо не се случва. Напротив!

Преди малко повече от два месеца напуснах работа. Направих близо 10 години трудов стаж в ИТ индустрията. Все още ми е интересна тази област и сигурно ще пробвам да реализирам и някой личен проект.
Но, определено корпоративния начин по който се случват нещата, беше почнал да ми тежи. И имах нужда от почивка.

Дадох си тази почивка. Презаредих батериите.
През това време си дочетох няколко започнати книги, видях се с позабравени приятели, и се готвих за новото нещо с което се захващам – фотографията.

Знаете, че фотографията ми е хоби от доста време. Към десет години снимам, като втората половина от тях хобито го взимах насериозно.
Сега го направих професия номер едно за мен. Не бих казал точно професия, защото удоволствието да работиш това което обичаш е огромно.
По-правилно би било да кажа, че реших да се занимавам с това, което най-много ми харесва.

Фотографското ми портфолио е разнородно, но напоследък съм се фокусирал върху фотография на хора.
Портретна, модна, комерсиална и еротична фотография – носят ми удоволствие и ги мога.

Направих си сайт-портфолио, чрез който вече идват поръчки за фото сесии.
Разбира се, като при всякое ново начинание, трябва още малко време за да се засилят нещата, но вече го виждам това нещо изпълнено в близко бъдеще.

Можете и вие да разгледате сайта ФотоРоби и да ме препоръчате на ваши познати.
Бирата е от мен.

П.П. Разбира се, имам и Фейсбук страница 🙂

На широк екран

Гледка

Миналогодишна гледка от терасата

Зелено море

И тази от миналата година 🙂

Миналогодишен басейн

(poolparty)

Драматични софийски небета

Към залеза

 

Мобилен тилт-шифт

Разни приложения и мазнинки 🙂

Нека бъде лято

Ромът е на мода всеки сезон 😉
Просто вместо с чай, вече слагаме други неща

Покана?

Продължавам със старите снимки от телефона:

Както един приятел беше казал: това ми прилича на покана 😉

Закачихте ли си мартениците

Малко мартеници и отражения

По жицата

Някъде в единиците и нулите, нещо се загуби.

Превода в светещите букви отсреща, не даде смисъла който вложих докато натисках клавишите тук.
Разговорът секна.

Не веднъж си казвах, че точно този разговор си го водя сам, и че е късно да го правя диалог. По една или друга причина.
И прав бях.
Смело затварям страницата и почвам нова. Най-вероятно изпълнена с поредният многолог.

Разтърсих стълба и по жицата се пуснаха вълнички. Лястовичката отлетя. А беше бяла.

 

Преди година

Една стара мобилна снимка, от времето когато офиса беше зад Халите. Беше си добре 🙂

Да си отгледаме салатата вкъщи

Започвам нова категория в блога, за да следя в нея развитието на един малък експеримент. Обикновено проектите си ги следя в Редмайн или нещо подобно. Но, този ще го следя в саксия и със снимки 🙂

Нито съм, нито претендирам да съм специалист в която и да е от областите, които се засягат в тази категория. Някои неща са базирани на внимателни наблюдения, други на четене в нет-а, а трети са налучквания.

Но, да почна отначало.

Преди време се писа и писа за генно-модифицираните храни и как те били вредни.

Лично, нямам проблем с генно модифицираните храни. Реално – всичко което ядем е генно модифицирано. Защото картофите които се садят на село, са резултат на поколения и поколения селекция. Не естествена, ами изкуствена, тази направена от човека. И в резултат получаваме картоф, който има качества, каквито не би имал ако ни нямаше нас. Качества породени от селекция, резултирала в други генни от оригиналните.

Има вид генномодифициране, който е резултат на лабораторни експерименти и генно-инжинерство. Те, вероятно са по-опасни, но отново не виждам тоооолкова огромен проблем.

Ако ги нямаше генно-модифицираните зърнени култури, кой знае колко хора щяха да гладуват. Много.

Да, в лабораторията правят много по-екстремни неща, отколкото обикновения селянин е можел и да си помисли. И трябва да бъдем внимателни. Но, не всичко е за осъждане, защото “не е естествено“. Както казах – освен ако не берете горски ягоди и не ядете диви ябълки – то нищо естествено не ядете.

За мен лично, по-големия проблем е фактът, че всичко което ядем е пръскано с пестициди, че месото идва от животни блъскани с антибиотици или, че почти всичко съдържа немалко консерванти и ненужни химии. Яйцата идват от кокошки, които не виждат нито трева нито слънце. Доматите се докарват от далечни странни, заради което се берат зелени и узряват по пътя. Нито са ни по вкус, нито са достигнали естествения си максимум.
И така нататък и така нататък…

Даже няма да почвам темата за бързите храни или пък разните джънк залъгалки.

Всичко това нито ми харесва, нито ми е вкусно. Като малък съм ял непръскани ябълки, млади картофи, току що извадени от земята, домати тъкмо откъснати и ягоди нечистени, с прах по тях. Късал съм си череши от дървото и съм ял чист пчелен мед. Въобще, “био” и “еко” отвсякъде 😀

Преди няколко месеца попаднах на една презентация за window-farm (градина на прозорец?). Става дума за движение на разни ентусиасти, които се опитват да си отгледат малко зелени неща в градски условия.

Ето я презентацията:


Разгледайте и сайта на windowfarms, където има публикувани материали, инструкции, детайли и друго. Тук за пръв път се срещнах с термина и метода Hydroponic. Оказа се че има и други подобни и не-чак-толкова подобни методи за отглеждане на растения – хидро, аеро, комбинации, течащи, отичаща и каква ли не технология. И за целта не се ползва пръст, което си има някои предимства.

Тъй като имам приятно голяма тераса, както и хубав прозорец към нея, се замислих дали да не направя нещо подобно. На първо място реших че ще гледам ягоди (мммм, ягодиииии!!!) и си харесах следното видео от Ютюб:

Пича обяснява много добре, заснето е чудесно и изпълнението е по силите даже на двелеворък бивш програмист, като мен 🙂

Обаче.
От мързел ли, какво ли – нищо не направих

Мина се време и забравих за тази идея, докато отново не попаднах на нещо подобно. И си казах, готово, взимам семена, докато покълнат, все ще реша как ще ги гледам.

Засега се очертава да гледам нещата в нормална пръст. Причините са че все още ми изглежда по-някак-си-естествено, но не съм се отказал и от другите варианти.

Принципно съм скаран с всякакви цветя, саксии, и подобни. Неведнъж съм убил разни цветя от неполиване или преполиване, или от студ или жега. (моето уважение към палмичката на бюрото в офиса – нема такова издръжливо цвете!)

Това начинание няма да ми е лесно, но ми е интересно и забавно.

Ще видим какво ще стане. А и вие може да разберете, ако следите следващите статии в тази категория 😉

Дано след време направя салата с домашно отгледани зеленчуци.

П.П. Снимката е на колегата Иван Матеев от микросток форума 🙂

За покера, вселената и всичко останало

Още си спомням удивлението на колегите ми от групата в Уни-то когато на въпроса:
– Трябва ни четвърти за белот?
отговорих със:
– Не играя. Хич.

🙂

Просто, игрите на карти рядко са ми били интересни, освен малкото “седмица” която играехме вкъщи на свещи.

Вече 15-на месеца работя във фирма която пише покер.
И така, лека полека, играта взе да ми става интересна. Научих правилата, кое кога какво как. И мога да кажа че играя рядко, за упражнение, разнобразие и упражнение по теория на вероятности и преценка на личности.

Гледам че, покрай Зингата, вече немалко приятели “цъкат”.
Пробвах и там няколко пъти, но поведението не е като на маса с истински пари, пък били те и пет лева.

Пробвам се в ПокерСтарс, а мисля да видя и как е положението в другите мрежи.

Всъщност, друго исках да кажа.

Напоследък чета разни книги за самоопознаване, самоподобряване и други подобни само-нещо си 🙂
Заредил съм се с книги за една година напред и ще взема да напиша един пост и по тази тема съвсем скоро.
Това което ми направи впечатление скоро е подобните термини и тактики, които се прилагат в покера и в живота: да демонстрираш стойност, да си отстоиш силната карта или да изчакаш противника да се “нахендри” сам 🙂

Та, очаквайте скоро малко по-подробни постове за книгите които съм взел да чета и препрочитам, а дотогава: Късмет! 🙂

За ACTA-ta

За ACTA се изписа доста. Някои писаха и много преди сегашната вълна на недоволство.
Хвърлил съм поглед върху текста на споразумението, но не съм специалист и затова частично разчитам и на обясненията и написаното от други.
Базирам мнението си на написано от хора в чието мнение и преценка вярвам. И които се аргументират ясно.
Обикновено чета и двете страни, но в случая няма друга страна. Другата страна само каза че вече са подписали.

Нямам телевизия и разчитам на околните да науча за важните събития по света и у нас (едно от правилните решения е да продължавам да не си купувам ТВ).
До мен новината достигна основно от няколко ИТ ориентирани хора.
Блогъри, измежду които юристи, ит-та, активисти, бунтари, пирати и какви ли не написаха мненията си.
Съвсем скоро имахме и американски опит за нещо подобно, така че материал за четене да искаш.

Този пост всъщност е насочен към авторите и производители на изкуство, които може и да не са запознати какво ТОЧНО представлява това споразумение.
Защото редовия потребител често се бунтува защото ‘забраниха торентите’ или пък защото сега е актуално. Немалка част са наясно, разбира се, но има едно такова петно върху усилията на потребителя да каже НЕ! на въпросното споразумение.

Та, български творци, това е за вас.
Защото уж заради интересите на творците се въвежда нещото.
Визирам няколко български автори, които пуснаха мнения във фен страниците си и предизвикаха недоволство сред феновете.
Разбирам неразбирането ви и затова ви представям две кратки статии, написани от хора като вас – творци. Едната е на български, другата на английски.

http://asktisho.wordpress.com/2012/01/31/stop-acta/
http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/

Приятно четене
(а след тях се разровете малко повече и из другите статии из българската блогосфера – има какво да се прочете)

За думите

По-долу е скриншот на резултата от анализа на последните 10 статии в този блог. Анализът е направен от един интересен проект: wordle

Много ползвам думата много 😀

30!

Чукнах 30-ката.

Първите 10 години си спомням бегло.
Откъси от разни семейни сбирки, малкото ми братче, първата “любов”, летата на село, заниманията в училище.
Игрите навън и въобще … животът беше прекрасен.

Следващите 10 бяха интересни. Изчетох килограми и килограми книги, научих много за нещата които никога няма да ми трябват, както и понещо от живота и нещата които са важни. Занимавах се с 10-на хобита и интереси. Станах личност.
Намерих един от най-добрите ми приятели и ден днешен. Това е периода в който бях най-принципен и най-идеалист. Също така най-ориентиран към бъдещето. С успехи по една или друга линия и с много планове – беше страхотно.

Следващите 10 бяха изпълнени с хубави неща. С една голяма и много малки връзки, много работа, отново много хобита, много нови и бегли познати. От много по много. Смених немалка част от основата която ме направи личност. Няколко важни решения в този период. В този период бях най-сега. Най-много “в момента”. Научих много за себе си. Щастието стана постоянен и близък приятел.

Сега.
Сега чувствам, че е време да обединя тези три личности: хлапето което играеше, момчето с идеалите и мъжа, който опозна себе си.

 

Маската

Помните ли този филм:

http://www.youtube.com/watch?v=3D8Rzhm3UOM&feature=related

Аз го помня. Бих казал, че с гледането му почна част от моето самообучение и промяна към каквото поискам. Понякога в правилна посока, друг път не, но определено знаех че можех всичко.

Сега съм позагубил това качество, този хъс. Изморен съм.

Имам нужда от един Локи да ме посъбуди малко.

Втори опит за постоянство във видео заснемането

Преди почти година и половина реших да се пробвам и аз в един дългосрочен проект за често публикуване на кадри от лични фото проекти.
Проекта нарекох 52i – по една снимка на всяка седмица в годината.
казват че когато искаш да се самонакараш да свършиш нещо, сподели го с приятелите, белким после те е срам да го зарежеш. Да, ама не 🙂
Качих две снимки в категорията на проекта и дотам.

По това време бе създаден и проекта 12v – аналогично, по едно видео на месец. Апарата ми вече можеше да прави и видео, нищо че вече хората по улиците не ме питат: “а видео снима ли?” Тъй като съм много бос във заснемането на видео, мислих че с това начинание ще се накарам поне да видя доколко съм зле. Тук излагането беше по-голямо и от снимковия проект, понеже така и не качих нищо.

Няколко скорошни събития ми припомниха за това и мисля отново да се пробвам. Без претенции за артистичност и стойност, просто по ено качено видео на месец.
Или, не!
Нека да е едно на седмица!

Вероятно ще се пробвам да съчетая полезното с приятно и да заснема някое друго стокче, но не е задължително.
Стискам си палци следващата седмица по това време да мога да се похваля с първия материал по темата 🙂

А дотогава, ето едно кратно клипче, заснето отдавна по време на посещение вкъщи, при нашите.
Баща ми вика:
– Да видиш как яко си играят кучето и котката, много са сладки!
Аз гледам, не се закачаха почти целия ден. Някъде по залез време, тъкмо светлината се спусна и стана една топла топла, като се заиграха двамата и просто си казах, че това ще трябва да го заснема. Взех най-отворения и най-флерестия обектив който имам, един стар железен никор, и ето го резултата:
http://www.istockphoto.com/file_closeup.php?id=13507386

Сватбена фотография

Преди седмица, две с приятелите от IdeaLight Studio пуснахме страница с оферти за сватбена фотография.

Не очаквайте описания за това колко велика техника имаме и колко мегапискели са апаратите. Нито, че ще ви дадем 3 000 снимки.
Да, фото техниката ни е професионална и много. Имаме голям набор от обективи, носим си осветление, отделно предлагаме и снимки в студиото.

Но, не това е важното 🙂

Важното е, че снимаме с удоволствие, с мерак.
Обичаме да го правим и го правим добре.
Ще останете със снимки с чувство и топлина, които да ви радват дълги години.

Посетете ни в студиото и ще обсъдим детайлите на по чаша кафе 🙂